Изумявам се ежедневно на идеите на приятелите си – хем съм им свикнала на това колко са луди и изобретателни, хем всеки път се впечатлявам от новите им хрумвания. Емо е от тези хора – пълен с идеи, вдъхновяващ човек, на когото е трудно да кажеш не. Тоест, логично беше, когато ми разказа за Две на релси, лесно да реша, че това е поредната мисия, в която се впускаме заедно.
В период от няколко месеца събрахме екип, мислихме правила, гледахме видеа за вдъхновение, писахме предизвикателства, пращахме имейли на потенциални партньори и спонсори, създадохме си наша версия на Jet Lag и всичко това – без да знаем нито къде ще пътуваме, нито дали въобще ще се получи нещо от идеята ни.
При нас обаче зад всяко незнание някак винаги има капка вяра, че това, което планираме, ще се получи. Не знаем как, не знаем кога и какво, но знаем, че ще се случи. Може да се каже, че ни води вътрешният ни глас (roll credits).
А защо пиша това? Все още не мога да разкажа какво ни се е случило в няколкото дни, в които снимахме Две на релси, за жалост на всички, които искат да знаят предварително. Мога да ви уверя, че се забавлявахме безкрайно, че влязохме в състезанието с желание за победа и най-вече – че не спирахме да вярваме, че нещо ще се получи. Бих искала да разкажа колко силно е вълнението ми, работейки по готовите епизоди, но не мисля, че ще успея да побера в няколко думи емоциите, които изпитвам.
Тогава защо пиша това? Причината е една единствена – да напомня на себе си, на Емо, на Рали и Стан, както и на всички, които четат това, че не трябва да спираме да вярваме – да вярваме, че лудите ни идеи са осъществими, че малкото време ще ни стигне, че дори и да сме си изчерпали енергията, ако се държим заедно – винаги ще се получи.
Нека вярваме повече в себе си, в идеите си, в плановете и в случайностите.
Яна, във влака, 19.06.2023
https://www.youtube.com/@2narelsi
