Нова година – ново аз. А дали? Дали ще бъда по-редовна тук, дали ще има за какво да разказвам, дали ще ми остава време да го правя и дали ще намирам музата – ще разберем през 2025-та.
Не съм писала за чужбинските си пътувания от Патра, а като се връщам назад в Google Photos си спомням за Виена (х2), Загреб, Метеора, Солун, много градове в Германия и Тарту в Естония. Доста неща имам за наваксване да разказвам, така че започвам едно по едно.
Виена според мен е един от градовете, в които всеки може да се влюби. Има си от всичко – история, красиви сгради на всеки ъгъл, модерни бизнеси, забавления, природа и животни, паркове и каквото друго се сетиш.
Първото ми ходене във Виена беше през 2011-та година, но от него много малко си спомням, а и повечето от спомените ми се върнаха чак след първото ни скорошно посещение там. В края на лятото на 2022-ра година, 11 години по-късно, стигнахме отново до Виена и този път не просто за 2-часова разходка, ами за четири дни, изпълнени с емоции и със сбъдването на една голяма мечта – да слушам Ed Sheeran на живо.
30.08.2022: Четирите вълнуващи дни във Виена започнаха с настаняването ни в близост до известния парк Пратер и нямаше как да не се разходим там още в първия ден.
„Минути на обща култура с Яна“ се завръща! Виенското колело всъщност в началото е нямало нищо общо с Виена. Изработено от е Джордж У. Г. Ферис младши, поради което на английски се нарича Колело на Ферис (Ferris wheel). Той построява първото такова колело през 1893 г. за Световното изложение в Чикаго, като отговор на Айфеловата кула от 1889 г. След закриване на изложбата колелото е местено няколко пъти, докато окончателно е разглобено. През 1897 г. отново по проект на Ферис е построено подобно колело във Виена, което е съхранено до наши дни. Именно от това колело идва и наименованието Виенско колело.
Точно виенското Виенско колело беше и първата забележителност, която видяхме в града. За 10-тина евро на човек пред нас се откри една от най-красивите гледки – нощна Виена и Пратерът с всичките му светлини. Сигурно и през деня гледката е страхотна, така че препоръчвам возенето!
31.08.2022: Ден 2 във Виена беше предвиден за разходка до Haus des Meeres – 11-етажна сграда, превърната в своеобразна зоологическа градина, съдържаща над 600 вида животни. По пътя към нея се отбихме да видим малко от австрийската част на Дунава, както и няколко красиви сгради, но то във Виена всички сгради са си красиви. Да се върнем на Haus des Meeres. Прекарахме почти цял ден в това невероятно място за цена около 17 евро на човек, като освен най-различни животни, се насладихме и на панорамна гледка на Виена от последния етаж на сградата, който е превърнат в панорамна тераса. Тези, които са пътували с мен, знаят, че да наблюдавам града от високо е едно от любимите ми неща и обикновено търся местата, от които мога да го направя, а в този случай беше непланирано, което беше още по-готино.
В същия ден последва разходка по центъра на града, потекоха ни очите по сградите на някои от дворците и музеите и стигнахме до катедралата Св. Стефан, която е една от главните атракции във Виена. За нещастие (или не точно), времето се развали, но пък това направи опашката за влизане по-малка и успяхме да видим мащаба ѝ и отвътре и да послушаме талантлив музикант, свирещ на орган.
1.09.2022: Гледайки снимките от този ден, усещам отново силното вълнение, с което съм преминала разходката из градините на двореца Белведере и разглеждането на ботаническата градина в един от дворовете му. С уморени от обикаляне крака денят продължи с откриването на исторически важни монументи, почивка и снимки пред Карлскирхе, надникване във Виенската държавна опера и сбъдването на една мечта. Как да не обичаш Виена?
2.09.2022: Дойде време и за двореца Шьонбрун – едно от местата, които си спомнях от посещението ни през 2011-та. Това е една от основните забележителности на Виена и съвсем не е случайно – заедно с градините, дворецът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО като забележителен бароков ансамбъл, пример за съчетание с изкуството. Обиколката на двореца се случва по специален график, като при закупуване на билет ти се дава час, в който можеш да започнеш посещението си. На място ти предоставят аудио гид, с който всеки може да разбере повече за различните стаи и експонати в двореца. Градините, от своя страна, изглеждат безкрайни и са със свободен достъп, което е и една от причините там да се разхождат, да се събират с приятели и дори да тренират местните. В дворовете на двореца се намира и най-старата зоологическа градина в света, но за нея – в следващия разказ за прекрасната Виена.
3.09.2022: Финална разходка, църквата Св. Стефан на слънчево време и прибиране обратно. Спомням си, че в самолета по пътя към вкъщи си помислих как искам пак да се върна в този град.
Май си личи, че харесвам Виена. Дали бъдещето ще ме отведе пак там – кой да знае. Ако зависи от мен, бих се връщала отново и отново.
Връщането в миналото помага ли ни да си отговаряме на някои въпроси в сегашно време? Може би ще разбера след няколко публикации.
Следва Загреб!