Всеки изминал ден тук е приключение и урок за мен – не че не правя обичайните неща като да спя до късно и да гледам телевизия вечер, но откривам места и моменти от тази държава, които ми харесват, а и разбирам, че мога и сама.
Най-дългият ми период далеч от вкъщи засега се счита за успешен. Мисля си, че много хора на 21 вече са открили страховете си и бях сигурна, че да съм далеч за толкова време е един от моите. Това е друго, което открих тук – че да се бориш със страховете си е 50/50 ужасно и удивително. Това правя и в работата си – изпадам в стрес, когато дойдат много поръчки, но се събирам и се справям, с което след това се гордея.
С две думи – преодолявам страхове. И това е супер!
Времевата линия на първия ми месец може да се изрази със снимки, което май не е много необичайно за мен.
Тази част на Дания е поля, безкрайни улици, големи трактори, ветрогенератори, ниски къщи, малки градове, големи църкви и спокойствие. Дори къщите им за птички са в същия стил. А по това време на годината може да се насладиш на всичко това до късно, защото с всеки ден светлата част на деня става по-дълга.
Грено (Grenaa/Grenå) е най-близкият град до местенцето, на което живея. Бих го нарекла „воден град“ – има си море, река и езерце. Красив малък град, който дава възможност за пазаруване, разходка по плажа, вкусна храна и дори да си закачиш кученцето пред магазина, докато те чака, както и да си оставиш колелото навсякъде, без да го завързваш със сто катинара.
Орхус (Aarhus/Århus) е вторият по големина град в държавата и също като Пловдив (през 2019) е бил столица на културата (през 2017). Счита се за най-стария град в Скандинавия. Центърът на града е магичен, носи настроението на жива култура, интересни хора и градски живот.
Ебелтофт (Ebeltoft) е другият град, който посетихме, защото е един от известните в близост. Това е туристически център с постоянно население около 7 хиляди души. Морски град със стара част – душата на всеки пътешественик.
Да си призная, малко прилича на Несебър и много ми харесва.
Няма как да не направя пореден странен паралел между България и Дания, който не знам дали друг би направил. В България има паметници на мечки в Пловдив, София, Кърджали и Габрово (за други не знам все още), за чиято символика нямам информация. На двете снимки са паметници на прасета, които открих в Грено и Орхус. Според интернет, в Дания свиневъдството е много развито и прасетата за тях са един от символите на икономиката.
И все пак – статуи на прасета, наистина ли?
И на последно място – храната. Датските неща, които опитах до сега, са много вкусни. Рибата е супер, сладкишите те карат да си оближеш пръстите, а празничната им бира е неочаквано добра…
За да завърша този текст, бих казала, че гледките си заслужават, преодоляването на страхове е супер, а пътешествията са по-хубави, когато са споделени (елате, ще ви направя бургери!).